Ir al contenido

Biblioteca de la Universidad Complutense de Madrid

Jueves, 28 de octubre de 2021

Inicio | ¿Quiénes somos? | Editar mi portal

Fuga a lo real (2012)

Madrid, Amargord, 2012Prólogo de Ángel Guinda.

Nos encontramos con un poemario bilingüe, búlgaro-español, que es necesario leer para los amantes de la poesía. Un viento nuevo, original, profundo, etc., nos llega, a medida que leemos sus páginas en las que podemos gozar de la mejor poesía occidental.

Zhivka nos traslada a las regiones donde habita la poesía, con la difícil sencillez de quien es poeta. Un libro imprescindible que hay que leer.

 

NOSOTROS


Puerto total, territorio agónico de frecuencias enloquecidas,
anclado en su propia expansión,
hipnótico sueño, descarado y áspero,
en la espiral de la escurridiza mañana
entre resplandecientes helechos e higueras olorosas.

Artefacto, creado por la suma de neutrinos +
hidrógeno + helio + elementos pesados + estrellas
+ 95 % de fuerza oscura.

¿Qué alucinamos con las rocas, las lluvias torrenciales
y los ocasos que hierven
en la constelación de Pegaso?

Multitudes de Casandras con el corazón ametrallado
por el precario

devenir.


НИЕ


Проход към всичко, агонизиращи в подлуднали честоти територии,
закотвени в собственото си разрастване,
сън хипнотичен, нагъл и сух,
в спиралата на изплъзващата се утрин
между изгрева на мъховете и острия аромат на смоковница.

Машинка, сглобена от сбора на неутрино +
хидроген + хелий + тежки елементи + звезди
+ 95 % тъмна енергия.

Какво халюцинираме със скалите, дъждовете тропически,
или залеза, който ври
в съзвездието Пегас?

Тълпи от Касандри със сърце прорешетено
от оскъдни откоси

бъдеще.

 

METAMORFOSIS


Las cosas que sueñas se cumplen a veces.
Y las sobrevives.

Ocurren simple y llanamente.
En mitad de un gesto habitual irrumpen.
¿Y ahora?, te preguntas. Pero sólo es un instante
el pánico.
Después todo sigue su corriente. Como siempre
la hierba se regenera del frío y del invierno, y tú

sigues mortal

y

mortal.


МЕТАМОРФОЗИ


Нещата, които сънуваш, се сбъдват понякога.
И ги надживяваш.

Случват се просто и без много шум.
Насред един жест привичен избликват.
И сега? - ти се питаш. Но само миг
суматохата трае.
После - всичко по реда си. Както винаги
тревата се възстановява след студа и поледиците

и ти си оставаш смъртен

и

смъртоносен.

 

Género al que pertenece la obra: Poesía
Bookmark and Share

Comentarios - 0

No hay comentarios.


Escritores complutenses 2.0. es un proyecto del Vicerrectorado de Innovación de la Universidad Complutense de Madrid
Sugerencias